История на българските вестници
В исторически план българския печат се характеризира с особена динамика. Както вече е известно първите български вестници и списания са станали реалност далеч от пределите на страната ни. Повлияни от западно европейските и руските тенденции се поставя началото на българската журналистика. Без съмнение историята на българските вестници е част от общия подход за манипулиране чрез представяне на информация. Експертите и днес отчитат огромното влияние на журналистическите методи за въздействие върху обществото. Характерното и силно тиражирано като свобода на словото всъщност се проявява в определени позволени способи да се въздейства на масите като им се налага определено мнение. Със сигурност днес това звучи твърде пресилено, но имайте предвид, че освен обективност много журналисти търсят и начина да повлияят със собствените си анализи и коментари.
В началото българските вестници са имали една основна цел – да информират съгражданите в пределите на страна за това, какво се случва по света, да предоставят новини от икономиката, политиката, както и културни прояви. Това, което прави впечатление е, че самите статии са били плахи, под формата на обръщение или обявление. Но подобряването на публикациите, както и темите, по които започват да пишат журналистите бързо набират нужното самочувствие. Интелектуалците, които се оказват по ред причини далеч от родината не престават да се развиват и да предлагат на обществото интересни публикации по разнообразни теми. Дори първият български вестник да е издаден в три броя то неговото начало е наистина основополагащо за българската журналистика. Новината и информацията които достигат до читателите вече са начертали пътя и много български общности в Германия, Австрия, Румъния продължават развитието на вестникарството.
Ред политически и финансови причини слагат край на някои от изданията, но въпреки това не са малко вестниците, които успяват да бъдат издавани от интелектуалците извън страната. За свобода на печата е трудно да се говори, тъй като турското влияние несъмнено поставя редица ограничения за разпространение на вестници и списания. След 1877 година и и падането на турския режим много журналисти успяват да повдигнат самочувствието на българските издания. За жалост дори поставено началото на свободата на словото в Търновската конституция законът от 1864 година е върнат и отново над българската преса тегнат забрани и ограничения. Цензурата се налага от правителството заради това управляващите да се защитят от негативните критики на журналистиката. Революционните теми вече не са най-актуалните. Ако времето на турската окупация е период, в който вестникарската индустрия е в застой, то сега настъпва момента, в който журналистите трябва да догонят с разнообразяване на темите своите колеги от Европа и Азия. Несъмнено доста интересни публикации по отношение на научни изследвани, здраве, култура и много други се превръщат в атракцион за читателите.
Тоталния ущърб на журналистиката и в частност издаваните вестници обаче настъпва с одържавяването на частната собственост. Настъпва периода на руското влияние и тоталитаризма налага нови мерки срещу свободата на словото и печата. Всъщност такъв няма, защото комунистическия режим не позволява да се анализират или изразяват мнения по отношение на управлението на партията. Единственият вестник „Работническо дело“ е имал по-скоро рекламна роля за това как режима успява да подобри живота на народа, а от гледна точка на новини и информираност затъмнението е пълно. Дали съвременните вестници са свободни да публикуват обективни новини е въпрос, който също оставаме отворен. Не подлежи на съмнение обаче факта, че всеки е свободен да изрази коментара си по определена тема и да застане с името си зад това. Именно на това разчита журналистиката днес.