Светът на аудиосистемите е изпълнен с термини, които често объркват потребителите. Когато избираме колони, слушалки или усилватели, производителите представят характеристики, написани със съкращения и символи. Сред най-често срещаните са dB, Hz и Watts. На пръв поглед изглеждат технически, но всъщност дават ключова информация за качеството на звука. За да направим информиран избор, е важно да разберем значението им и за това попитахме професионалистите в областта, а именно Prosound.bg, да ни дадат своето мнение по въпроса.
Какво е dB – децибелите в аудиото
Децибелът (dB) е мерна единица за интензитет на звука. Той показва силата на звуковото налягане. Човешкото ухо възприема звук в диапазон от около 0 dB до 120 dB. Под 0 dB звукът е почти нечуваем, а над 120 dB вече е опасен за слуха.
Важно е да се знае, че скалата е логаритмична. Това означава, че увеличението с 10 dB не е просто „малко по-силно“. Реално това е около десет пъти по-голяма звукова мощност. Например: ако една тонколона достига 90 dB, а друга 100 dB, втората е значително по-силна.
При избор на аудиосистема е добре да се гледа чувствителността на колоните. Тя се измерва в dB при определена мощност (например 1 W на 1 метър разстояние). Колкото по-висока е чувствителността, толкова по-малко мощност е нужна за постигане на силен звук.
Hz – честотният диапазон на звука
Херцът (Hz) измерва честота – колко пъти в секунда звукова вълна вибрира. За аудиосистемите това показва кои честоти може да възпроизведе даден говорител.
Човешкото ухо обикновено възприема звуци от 20 Hz до 20 000 Hz (20 kHz). Ниските стойности съответстват на басовете, а високите – на острите тонове. Ако една колонка възпроизвежда диапазон от 40 Hz до 18 kHz, това означава, че няма да покрие най-дълбоките баси или най-високите честоти.
Субуферите са специално създадени за ниски честоти – от 20 Hz до 200 Hz. Средночестотните говорители възпроизвеждат диапазона на гласовете и инструментите. Prosound.bg допълват, че високочестотните (т.нар. „туитъри“) са за острите тонове. Добрата аудиосистема комбинира различни говорители, за да покрие целия спектър.
Watts – мощността зад звука
Ватът (W) е единица за електрическа мощност. При аудиосистемите той показва колко енергия подава усилвателят към колоните. Важно е да се прави разлика между два вида стойности:
RMS (Root Mean Square) мощност – реалната мощност, която системата може да възпроизвежда продължително. Тази стойност е най-точна и отразява реалната работа.
Пикова мощност – максималната мощност, която системата може да издържи за кратко. Производителите често я използват в рекламите, защото изглежда впечатляваща.
Например колона с 50 W RMS е по-надеждна от такава с „200 W пикова мощност“. Важно е и съотношението с чувствителността. Колона с висока чувствителност може да звучи по-силно при по-ниска мощност.
Как тези параметри работят заедно
За да изберем подходяща система, не е достатъчно да гледаме само един показател. dB, Hz и Watts са взаимно свързани. Колона може да има висока мощност, но ниска чувствителност, което я прави по-малко ефективна. Или пък широк честотен диапазон, но слаб израз в ниските честоти без субуфер.
Един практичен съвет:
За домашна употреба често е достатъчна система с около 20–50 W RMS и чувствителност около 88–92 dB.
За концерти и големи зали са нужни стотици ватове RMS и специализирани говорители с висока чувствителност.
Термините dB, Hz и Watts може да изглеждат сложни, но всъщност са ключ към качествения звук. Децибелите показват силата на звука, херците – неговия обхват, а ватове – мощността зад него. Разбирането на тези параметри помага на всеки да избере аудиосистема според нуждите си. В крайна сметка добрият звук не зависи само от числата, а и от правилната комбинация между тях.