Едни от най-големите проблеми, с които се сблъскват еколози по Българското Черноморие е неконтролираното изливане на бетон. Факт е, че през последните няколко години станахме свидетели на това как се унищожават и масово се застрояват защитени зони. Поради това, че иматоте са уж частна собственост то стопаните са склонни да излеят бетон и да постоят скъпарски комплекс с цел печалба, отколкото да запазят природата такава каквато е. тъжно е, когато се отправите към очаквани девствени плажове на практика да се окаже, че трудно се разминавате с бетонови сгради, които са отнели и малкото късче от плажната ивица. Наистина би било прекрасно да наемете апартамент на плажа, на първа линия и да се насладите на своята почивка, но знаете ли колко флора и фауна е била унищожена за да се построи поредното бетоново чудовище.
Всъщност ако се замислим не самия бетон като строителен материал е виновен за това потъпкване на екологичното равновесие. Вината е на онези, които са позволили това да се случи. Част от ежедневните новини, които получаваме са свързани именно с поредното унищожаване на резервати и защитени зони, в които живеят изчезващи видове растителност и животни. А нужно ли е да се отнеме от красотата на непокътната природа за сметка на комерсиализма, който така агресивно завладява нашето ежедневие? Това са само част от въпросите, които си задаваме, но въпреки това не намираме адекватни отговори. Инвеститори застрояват масово плажната ивица, което от своя страна води до доста сериозни последствия за природата. Целия този бетон, който през последните години зае мястото на невероятната природа превърна Българското Черноморие не в зона за почивка, а в презастроено Квазимодо.
Дали тази практика ще продължи и последното свободно девствено местенце ще бъде бетонирано предстои да разберем. Останалите тук-там защитени зони все още устояват на напора на бетона, но до кога? За жалост корупционната практика на лица, заели постове, разписващи строителни разрешения е отчайваща и действително поругаването на природата и нейните ценности е реалност. Но надеждата, че ще се вземе решение, с което да се спре неконтролираното изливане на бетон и ще се даде шанс на това недокоснатите защитени зони да останат такива каквито ги помним от детството си, остава.
И да, всъщност бетона не е виновен! Парите, корупцията, жаждата за лично облагодетелстване са много по-силни от това да се погрижим за околната среда. Човека с различните си високи постове и лица е виновникът за това днес съвсем малка част от нашето Черноморие да остане незасегнато от изливането на бетон.